Валери Спасов е втори в листата на коалиция ПП-ДБ за парламентарните избори на 27 октомври в област Монтана. Роден е в Монтана и избира да остане и да работи в града, въпреки възможностите да напусне и да търси мястото си в „големия свят“. Едва 30-годишен основава собствен бизнес, който успешно развива вече 13 години. Старши инспектор е в ИАРА , сектор „Рибарство и контрол“ в Монтана. На 43 години счита себе си за успешно реализиран човек в родния край. Миналата година се включва в местните избори и става общински съветник от ПП. Участва активно в комисиите по бюджет и финанси, общинска собственост и икономическа политика.
Валери Спасов е магистър по икономика от Пловдивския университет. Хобито му е риболов. От там идва и любовта му към язовир „Огоста“. Амбицията му е един ден да го превърне в „Балатон на Балканите“.
Защо избрахте да останете в региона?
Преди години, когато близки и приятели емигрираха, взех решение да остана, да живея и работя в град Монтана. Беше не толкова рационален избор, колкото вътрешно усещане. Важното е, че никога не съжалих за това свое решение. Тук се чувствам щастлив!
Каква е каузата, която защитавате?
Имам много каузи, за които съм работил през годините и продължавам да работя, но осъзнах, че колкото и да помагаш, проблемите не могат да бъдат решени „на час по лъжичка“ и с усилията на отделни хора. Вярвам, че нашият край има потенциал и най-важната кауза за всички нас трябва да бъде признаването на значимостта на Северозапада и превръщането му в приоритет на държавата.
Затова ли влязохте в политиката?
Да, защото чрез политиката мога реално да работя за тази кауза. Вярвам, че имам силите и мога да донеса тази промяна за просперитет на региона, но трябват съмишленици, трябва екип. Трябва да накараме хората да се почувстват като общност с общи цели и задачи. Така преди години обединих рибарите и спряхме бракониерството в язовир „Огоста“, нещо, което тогава изглеждаше невъзможно. И сега е трудно, но вярвам, че можем. Каузата „Северозапад“ си заслужава. Обичам моя роден край и искам хората, които живеят тук, с гордост да казват, че са от Монтана.
Необходими ли са законодателни промени в тази посока?
Тази година в различни формати обсъждахме как точно трябва да се регламентира тази приоритетност на Северозапада. Ванина Вецина в 49-тото Народно събрание успя да предизвика дебат на тази тема сред парламентарната група на ПП-ДБ и да убеди кабинетът „Денков“ в необходимостта от подобно решение. Акад. Денков обяви тук в Монтана, че Северозападът е приоритет, но неосъществената ротация спря процеса. Четиримата депутати от Монтана в 50-тото Народно събрание дори не се опитаха да подновят темата! Надявам се, че област Монтана този път ще излезе да гласува и ще изпрати в парламента хора, които вършат работа, защото вече нямаме време за губене. Вероятно трябва да се създаде специална комисия към Министерски съвет, да се определят приоритети и съответните мерки. Да се начертае карта със стъпки за следващите поне 10 години, които да се следват независимо кой ще бъде на власт. Вариантите са различни. Важно е обаче да имаме народен представител, който да движи процеса.
Кое е първото, с което трябва да се захванат депутатите от Северозапада, за да усетят хората някаква грижа?
Първо хората трябва да са наясно, че нещо, което се руши десетилетия, няма как да бъде съградено за няколко месеца. Нужни са време и много средства, за да се подобри средата ни на живот. Второ – време е да изберем депутати, които независимо от политическите си различия, ще седнат заедно на масата и ще подкрепят общи действия за развитие на Северозапада. Депутатите трябва да насочват всеки възможен ресурс към Монтана и региона в полза на хората, чиито интереси са изпратени да защитават. За да работят кметовете по места и да имаме тротоари пред вратите си, пътища, детски градини, училища, болници, театри, кина и пр., трябват пари. Тези пари са в държавата от нашите данъци, а работата на депутатите е да изискват и създават механизми, за да се връщат тези пари в ползва на хората. Депутатите са нашите пратеници и избирателите са техни работодатели, чиито интерес трябва да защитават. Трябва да има отчетност на свършената работа.
Защо, според Вас, младите напускат региона? Как да се промени това, има ли изобщо някакъв начин?
Напускат региона, защото нямат перспектива за развитие или поне не я виждат. Аз съм от тези, които избраха да останат и не винаги ги разбирам. Може би търсят себе си, реализация, щастие, мечти. Днес светът е по-малък. Социалните мрежи изграждат различна представа за живота. Всичко изглежда розово, демонстрира се лукс и се създава модел на подражание. Някой успяват, други разбират, че там няма от това, което търсят. Вярвам, че всеки рано и късно се прибира у дома. „У дома“ обаче не трябва да е носталгия по детството, а поглед към бъдещето. За да е така, в родния край трябва да намерят това, което ще им позволи да работят, да имат достойни доходи, да гледат децата си спокойно. Ще работя за това хората да остават, а другите да се завръщат с опита си, защото имаме нужда от тях.
Хората бягат заради ниските заплати, а не заради липса на работа. Законодателят има ли как да повлияе на това ?
Това е част от стратегията. Ако успеем да превърнем Северозапада в приоритет на държавата, част от мерките ще бъдат насочени именно към работната заплата - данъчни облекчения, по-високи прагове на работната заплата, сравнено с други райони на страната - субсидирани от държавата, по-високи пенсии, придобивки в определени условия, като бременност, майчинство, при закупуване на жилище от млади семейства и др. Например ако за цяла България е приета стартова работна заплата за учител 1800 лв., в Северозапада ставката да е + 20%. Същото да важи за всички сектори, където има липса на кадри. Образование, насочено към нуждите на бизнеса в региона. Така ще повишим и инвестиционния интерес. Всяка общност се крепи на икономиката и трябва да се създаде благоприятна среда за развитие на бизнеса.
Според Вас какво е онова, което би накарало хората да излязат и да гласуват?
Всеки ден говоря с десетки хора, които се опитвам да убедя, че трябва да гласуват. Това е демократичният начин да участват в управлението. Ако не гласуват, предават държавата в ръцете точно на тези, които ги отвращават най-много. Избирателната система в България е пропорционална и разпределението в парламента е процентово. Колкото по-малко свободомислещи хора гласуват, толкова повече платеният и корпоративният вот ще определят разпределението на бъдещите депутати.
Ще направя една сметка за пример. В област Монтана с право на глас са малко над 100 000 жители. Купеният вот в областта е около 10 000 гласа или около 10%. Вотът на статуквото, който идва от държавната и общинска администрация, също е около 10 000 - стават общо 20% от имащите право на глас. Останалите 80% са свободомислещи, а с такова мнозинство онези другите нямат шанс да участват в управлението на страната никога. Те обаче правят всичко възможно да откажат нормалните хора да гласуват и виждаме, за съжаление, че успяват! Затова всеки ден се обръщам към хората и ги убеждавам да гласуват, само ако вдигнем избирателната активност, ще можем да се върнем към нормален политически живот.
Как според Вас може да се реши проблема с купения вот?
Хората, които се продават, си мислят, че този които ги купува, им помага. Напротив! Той иска те да бъдат бедни, необразовани и да живеят в нищета. Само така, чрез дребни подаяния, може да ги държи в зависимост и те да му продават душите си.
С тези 50-100 лв., които ще вземат в деня на изборите, ще напълнят веднъж торбата в магазина, а в следващите 4 години ще продължат да тъпчат прашния неасфалтиран път в квартала, детето им няма да има достъп до образование, здравеопазване и социална среда, а онзи човек ще трупа милиони от сделки, комисионни и рушвети, за да може на следващите избори да се появи отново като месия с торбата с парите.
Като рибар в съзнанието ми изниква една поговорка, много подходяща в случая – „Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот.“
Коалиция ПП-ДБ е с номер 26 в бюлетината
102 е преференцията за Валери Спасов
Купуването и продаването на гласове е престъпление!